СЕЛАНОВО И СЕЛАНОВЦИ
Това е е дно от най големите села в северозападна българия с 6600 жители.Землището му,което се простира на площ от 105686 дка,граничи със три града ,шест села и една държава -Румъния.Районът му е посещаван център от преди 6000г.В лъката над Блатото са намерени погребения с трупоизгаряне от началото на бронзовата епоха.В местноста Манастира и Косаня има останки от тракийски селища,обитавани през желязната епоха-второ и първо хилядолетие пр.Хр.В старото място на Селановци са открити и нтересни находки от римската епоха .По важни от тях са една искусно изработена статуя от мрамор на Добрия пастир,която се пази в музея на Оряхово,една мраморна плоча с релефно изображение на бога на стихийните сили на природата СИЛЕН,зидани римски гробници,тухли с печати на първия италийски легион и няколко римски монетни находки.Може да се предполага ,че старото място на Селановци е било канаба на римския град Вариана и тук е имало светилище на СИЛЕН.
Селановци e заварено с днешното си име в края на 14 век от турските поробители. Среща се в османски документи от 1430г,1620г,1673г от една стара карта на Дунав от1779г. и още много други документи.Името Селановци е жителско име на средновековното Селаново ,което е произлязло от лично име на човек,който се е казвал СЕЛАН.Това име пък е съкратено от Селимир/да бъде плодовит,да насели света /.Получава се Сельо и -ан,както Вит-ан,Първ-ан и пр.И като се прибави суфиксът за селищно име -ово,става Селаново,а неговите жители са селановци.Не се знае кога през българското средновековие е станала тази трансформация.До 1950г. Селановци е било разположено край извори и кладенци в стръмни долове на високия десен дунавски бряг.Селото се е състояло от отделни махали,които от изток към запад са носели следните имена :
Махала Селище се е намирала около извора Селишка вода.Тук са живели родовете :
- Вакини
- Вачовци
- Вешинци
- Манинци
- Нацинци
- Николицовци
Махала Тилин дол,в която са живели:
- Беновци
- Бранковци
- Даковци
- Къловци/от Калин/
- Минковци
- Мондовци
- Пешановци
Махала Групаня е била съставена от родовете:
- Бабулците
- Бетовци
- Данкинци
- Йорговци
- Качанците
- Петрушкинци
Махала Главъ:
- Връбановци
- Геновци
- Дачинци
- Керимете
- Фураджилете
Махала Улейкйов дол/нарича се така защото прилича на улей/:
- Джакерете
- Йотаците
- Кутинци
Алмузката махала нарчене на рода Алмузете,заедно с тях са били:
- Бръсовци
- Гульовци
- Кросновци
- Мамулете
- Пъловци
Кундова махала /от Куно ,то пък от Костадин/:
- Бановци
- Рудови
- Суляците
- Ташковци
Пенцирова махала-била е централна.В нея са били църквата и училището:
- Вириганците
- Евановци
- Митринци
- Станкуловци
Махала Пейчов дол,наричана още Гърлище.Тук около Гърлищки геран са били родовете :
- Каравелете
- Кутковци
- Ойколовци/Йолджиите/
Махала Гарваньов дол:
- Дурови
- Къновци
- Пентовци
- Русиновци
През последните векове на робство в тези махали се заселили и завърналите се от Влашко стари селановски родове Макавеевци,Радуловци,Пешковци и Фануцови.От разни места дошли и пришелци.Така от Бяла Слатина и Кнежа дошли родове, на които помаците заграбили имотите.А на връщане от влашко тук се установили родове от Борован,Бреница ,Галиче,Еница и Реселец.Привлякла ги неусвоената плодородна земя в Селановци.
В 1860 г. Селановци брои 310 къщи чисти българи,а в 1872 г.те са вече 325 със 581 венчила.Селото се счита за най голямото в каза Рахово.Първото светско училище е открито през 1867г.от учителяНикола Бачийски от Кнежа, а през1876 и пролетта на 1877г.тук е учителствувал Никола Джамджиев от В.Търново ,който при обявяването на Освободителната Руско-турска война заминава с руската армия.Селановци е родното място на поборника -опълченец Георги Йотов Йонов,който през 1876г. е в отряда на ген.Черняев и участвува Сръбско-турската война на страната на сърбите.През следващата 1877г. е опълченец от втора дружина,четвърта рота и участвува в боевете с турците при Стара Загора и Шипка.Изселването на селановските махали на днешното равно място започва от 1922г и приключвав 1950г.Първи се изселили Геновци и Добреновци.
